По стъпките на самурая…

 

Интересът към японската култура и интериорен дизайн е много силен и нестихващ – заради мистиката и различието, което усещаме, но не разбираме напълно, заради неустоимото привличане на непознатото в търсене на отговори и тълкувания.

А вероятно и заради това, че за всички нас японският интериорен стил е същевременно много сложен, но и възможно най-ненатрапчив.

Японският жилищен интериор е място, където се срещат много светлина  и въздух, невероятно единство с природата, от което хората черпят своята сила,  интериорна динамика, тотално обратна на шума и неистовата скорост на живота в големия град.

Тази стил въплъщава  способността да виждаш красотата в едно цвете или в една капка роса. Основан е на използването на естествени материали за постигане на съвършена хармония със себе си и света.

Всъщност, именно японската култура е източник на сегашната популярност и предпочитание към минималистичните  принципи в интериорния дизайн и обзавеждане на съвременните жилища.

Сходствата са много и ясно различими: чисти прави линии, черно-бяло палитра, липсата на излишни елементи, комбинацията от светлина и сенки, свобода в пространството, много въздух и естественост.

Японският интериор е едно хармонично и логично продължение на философията на пространството, чиято формула е простотата, граничеща с аскетизъм. Простота, сякаш заимствана от два първоизточника – строгост и сила: строгостта на монах, игнорирал крехките удоволствия на тялото от една страна, а от друга – силата на воина, калил характера си в много битки.

Т.е., само най-необходимото, нищо излишно,  естествени материали и ясна форма, минимум детайли и орнаменти, глътка свеж въздух в свободно отворено пространство, предразполагащо към съзерцание. За японския интериор са неприемливи ярки цветове и нюанси, особено в големи количества, силните контрасти, мебели със сложни форми, прекалено много декоративни елементи и аксесоари.

Японският стил в интериора се характеризира и с определени комбинации, както  и любими цветове. Често японските цветови съчетания са коренно различни от познатите или използваните в по-голямата част на света и това е така, защото всеки цвят има конкретен символичен смисъл.

Например, бялото е цвета на траур, но и в същото време е  олицетворение на чистота (няма противоречие, ако вземем предвид японското отношение към смъртта), жълтото е символ на властта на императора и елемент на Земята, а червеното – цвета на радостта.

Традиционни са комбинацииите от бяло и лилаво, синьо и зелено или розово с кафяво. Безкрайно поетични са наименованията на редица цветове в японската палитра, дължащи се на хилядолетната история, реалностите на японския начин на живот, природните дадености и пейзажи.

Например цвят, определен като“цвета на планината“ или „черен чай“ – ние май трудно можем дори да си представим.

Традиционното почтително японско отношение към природата се изразява и чрез присъствието в жилищния интериор на стилизирани детайли, носещи своето символично значение: черешов клон (символ на младостта),  бамбук (дълголетие), пеперуди (щастие), птици (любов и привързаност), облаци (спокойствие), и много цветя – хризантема, камелия, ирис, магнолия и карамфил.

Целият смисъл на японски декор е  възможно най-малко елементи,
но с максимално внимание към всеки един от тях.

Приятно пътуване сред интериорните решения от страната на самураите!