В големите градове малцина щастливци се радват на къща с градина. Обитателите на блокове обаче не се предават и не се лишават от удоволствието да общуват с природата. За да утолят жаждата си за зеленина, те превръщат в градинки малките предблокови пространства. И въпреки риска от вандали и кражби, красотата си заслужава.
Ето как едно подобно парче земя може да се превърне в кътче, създаващо наслада.
Градинката, която ще се създаде, не е голяма, но се изпълнява с желание и стремеж за хармония и красота. И най-вече, тя е подарък. Да, някои подаряват отрязана роза, други – малка градинка пред блока. Така че, не можем да си позволим дори и най-малката небрежност.
Та какво правим?
Както сами се досещате, първата операция е почистване на съществуващата плевелна растителност, настанила се там през годините. Почвата в случая е добра и не представлява трудност. Стандартните инструменти като мотика и права лопата успешно влизат в действие. Цялата почва се прекопава и разрохква, като се махат всички корени на тревите, както и камъни, буци и тем подобни боклуци.
Прекопано, изравнено, „паното” е готово
Когато се създава Градина, било то малка или голяма, винаги първо се започва с твърдата част – настилки, камъни, ниско строителство.
В случая имаме изграждане на 50 сантиметров кант, дълъг 12 м между тротоара и тревния килим.
За целта още от сутринта на работния ден сме доставили 1 куб. филц и ½ куб. речни камъни. Изкопаваме траншейка, покриваме с изолационно фолио – в случая найлон, който да спира поникване на плевелна растителност. Пълним с филц и едновременно с това поставяме речните камъни, така че да стоят възможно най-естествено. Оглеждаме, преглеждаме, завъртаме, обсъждаме.
През цялото време не забравяме, че творим, а не просто прехвърляме камъни от тука – там. И след като всички са доволни, пием кафе, защото колкото и да е приятно да се твори, прехвърлянето на 1 ½ куб камъни си е тежка физическа работа и си изисква своята почивка.
Растителността
„Най-приятната част” на пиенето на кафе е, когато по средата на насладата видиш буса на фирмата, носещ растенията. Следва бързо разтоварване и складиране на най-сенчестото място. Отваря се и малко по-специализирана работа, а именно- подредбата на растенията. Дизайнерът, правил идейните решения, започва да ги мести и поставя. Едно по едно всички си отиват по местата и бригадата, олеле, започва да сади.
Садене
Е, тази операция вероятно я знаете наизуст, но аз ще припомня. Изкопава се дупка, малко по-голяма от саксията, в която е растението в момента. Вади се растението от саксията и оппа, в новия си дом. След което хубаво се уплътнява и утъпква, за да може безпроблемно да се свърже със земята, в която ще живее.
Така едно по едно до едно, всичките растения са засадени.
И най-важното – Поливането!
Изважда се маркуча и леко се полива. Леко, леко, но обилно. Денят, в който садихме, беше много горещ и силно печеше. В такива дни се внимава да не се намокрят листата на растенията и затова се полива внимателно, от ниско.
С усмивка на уста, доволни от засаждането на неколцина индивида от зелената цивилизация, сядаме да си допием кафето.
Но не щеш ли за беля, от долу буса, ей го на.
Този път не с растения, а с чим трева.
На ролки свита чет’ри сантиметра,
парчето дълго е по метър и широко половин.
Квадрати общо осем, компактно в буса са се свили.
Товаро-разтоварна дейност, и подредба на место.
Там дето няма камък и растение засято,
тревата буйно, буйно ще расте.
Хопа троп, тропа хоп,
има, няма пет минути и всички са се удивили
как за нула време ний Градинка сътворили.
По време на цялата операция, едно много важно условие е, да имате ШАПКА. Защото слънцето може направо да те накара да полудееш.
Всеки край на творческа работа като създаване на една Градинка, било то малка или голяма, е свързан с един универсален инструмент. А именно – МЕТЛАТА. Следва едно качествено измитане. В случая аз отидох зад блока да си допия кафето. Кой мел, мел – Време е за Поливане!
Мартин ВАРСАНО – Градинар
