В градината никога не можеш да бъдеш самотен!
Възможно ли е скуката да ти бъде приятел? Звучи странно, но може и още как! Е, та дори и скуката да бъде другото наименование на миговете за отдих, от които всеки от нас има такава огромна необходимост, за да изтрие като с детска гумичка нарисуваните с моливите на ежедневния стрес картини на негативни емоции и енергия…
О, да, разбира се, че под скука можем да разбираме и онези блажени моменти на бездействие, да не ги наричаме с другата думичка – мързел, че някак си не звучи особено добре, нали?!
Но когато в тези свободни, макар и не много често случващи се, моменти, човек открие пролука в ежедневния си график и се скрие макар и за малко в някое тайно или пък не толкова, местенце в градината, това си е равностойно на печалба от тотото или от националната лотария – съгластни сте, нали?
И как би могъл някой да се чувства самотен в компанията на цъфнали цветя, неземните им аромати и сладкото чуруликане на птици или жужене на разни забързали се нанякъде пчелички… Просто затваряш очи и не мислиш за нищо, защото дори и мечтите понякога имат нужда от отдих…
В хамака, на пейката, скътана под храста, в шезлонга или дори край масичката с димящо кафе и задължителна липса на всякаква комуникация с околния свят – това си е почивката, за която мечтаем…
Е, а можем да мързелуваме и в компанията на любими хора, защото споделеното мълчание е също екстра, която си заслужава да й се насладиш?!
Ние вече се скрихме в градината, а вие?
