Интериори с носталгия към миналото и поглед в бъдещето
Живеем в модерни времена, в които неусетно градският стил, изтъкан от минимализъм и практичност, като че ли буквално превзе домовете ни… Разбира се, в това няма нищо лошо, защото както казва мъдрият ни български народ „всяко нещо с времето си”!
Но каквото и да правим, където и да ходим по света, винаги, когато се сетим за старите български къщи с огрени от слънцето чардаци, покрити с дърворезби и накичените с дъхави цветя прозорци, в душите ни става от топло по-топло, нали?
Е, няма как днес – по ред причини, колкото и да милеем за красотата на такива впечатляващи архитектурни образци от миналото, да ги възпроизведем в съвременната си реалност…
Но вътре, в интериорните решения на жилищата си, идеята да създадем кътче по образец на българските традиции в обзавеждането на някогашните къщи, е съвсем възможна. Но и за това се иска място, средства, материали, умение и най-вече – обич към българското и сърце на българин!
Точно на такива мисли ни наведоха снимките, които ни изпратихте вие, нашите приятели, които сте създали в жилищата, къщите или вилите си, кътче, което говори „Тук е моят български корен”!
Вярно е, че не можем да претендираме за абсолютна автентичност и точно спазване на характерните правила за обзавеждане на домовете в миналото, но самият факт, че някой е решил да отдели от дома си местенце, посветено на спомените за традициите, е това, което ни развълнува!
А и как да остане човек равнодушен, когато дори през снимките в съзнанието му изникват картини на пъстроцветни китеници и черги, изтъкани с любов и песен, писани паници и грънци, откраднали си частица от великолепието на цветята в градината на двора, дървени миндери и ниски трикраки масички, носещи още сякаш аромата на вековни гори и приканващи те скромно: „Ела и поседни, почини си, тук е твоят дом”?!
Ами хладният камък, хванал в прегръдката си огъня в огнището, който говори: „Аз съм роден преди хиляди години в планината, а ти кога за последен път беше там?!
Каквито и красиви думи да използваме, вероятно едва ще се докоснем до вълшебството на традиционния български дом, в който е вплетен по уникален начин духът на спокойствие и семейна задружност…
В битовите кътчета днес продължаваме да поставяме за украса различни старинни предмети и аксесоари, но знаете ли каква е символиката им?
Е, ясно е, че конската подкова е за късмет, но знаете ли, че за да има богатство и щастие в една къща, под прага някога са били зазиждани парички – сребърно, златни, кой каквито е имал?!
Дървените лъжици на стената символизират благополучие, брадвички, сърпове или други земеделски инструменти – богата реколта, гердани от чесън и лук – за защита от всякакви беди, а от китките от житни класове стопанинът е черпел жизнени сили, за да осигури благоденствието на своето семейство.
Някога въплътените в предметите на бита образи и духовни идеи са помагали на предците ни да направят живота си по-красив и изпълнен с домашна топлина, любов и спокойствие.
А ние днес, обърнали поглед към миналото, можем да създадем своя домашен уют, където поне в някое кътче или ъгълче да отдадем почит на корените си, с идея за символичен мост във времето и жест към бъдещето!
В тази галерия със снимки на наши приятели се е случило точно това, а ако искате да ни покажете и своя прочит на уважение и преклонение към българските ни традиции, ще се радваме да го споделите с нас!
Нека бъдем заедно и в тази идея – ще приемете ли предизвикателството?
Галерия:
